8.01.2025 г., 20:30 ч.  

Отсъствия 

  Поезия » Любовна
145 6 15

Някога в нощната тиха омая

спомняш ли моите топли ръце?!

Как се забравя за нежност не зная…

Как се изтрива обично сърце?

 

Някога в лудата гонка на дните

спомняш ли моите ласки, кажи?!

Есен пристъпва. Дъждецът е ситен

сякаш за мен безутешно тъжи,

 

плаче безспирно за загуби стари

и ми припява забравен рефрен…

Чувствата, знаеш го, нямат си мяра.

С тях ли въздиша денят покрусèн?

 

Някога в утрин, с мъглите завита,

виждаш ли в бледите меки валма,

моята сянка без път да се скита –

толкова бледа да зъзне сама…?

 

Може би помниш. Дали не забрави

малките думи със смисъл голям?

Старите мисли назад да оставим,

а пък душата ми – някой друг грам –

 

кой ще я мери тя как натежава,

щом се пропие догоре с тъга?

Помниш ли още? Не, нямам представа.

Онзи дъжд спря и проблесна дъга…

 

25.11.2022

© Констанс Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, ЛЕЦ. По мое мнение римите са си чудесни - някои по-оригинални, други съвсем не такива.
    Финалът е точно какъвто трябва да бъде - край на нещо и начало на друго. Човек не може да тъжи безкрайно.
  • Темата на стихотворението е класическа, а римите каквито -- такива. Финалът с оптимизма си
    малко разваля хубавата носталгия, съдържаща се в стиховете.
  • Благодаря, Майсторе. 💖
    Благодаря, Георги. 👌🏻
  • Красиво с тъгата, прекрасно с финала си, стихо 🌹
    Поздравявам те.
  • В класическите стихове всички рими са търсени. Съзнателно се търсят и следват определена римна схема. А щом ги има, значи са и успешно намерени. Иначе биха липсвали на места, където трябва да ги има. Може да има даже изнамерени рими -- чрез слообразуване на сложни думи неологизми, вмъкване на чуждици в позиции на рими или измесване на нормативни ударения. Има тук една такава. "спомняш", "моите", "топли", "гонка", "толкова", "още" обогатяват текста с вътрешни асонанси. Антитезата "малките думи със смисъл голям" призовава да мерим по значимост, не по обем и форма. Архаичният привкус придава усещането, че случилото се /написаното/ преди две години е било сякаш в друг живот за авторката /лир. героиня/. Но не е забравено.
  • Ок... И🤔
    Стихото ми звучи арахаично ли?
    Нека това са му пороците 😎
    Ааа, и нагласените рими. 😋 Да, търся ги и ги нагласям, според онова, което искам да кажа. Коригирам, поправям. Не ми 'идват' изведнъж, свише.
  • "Ти СПОМНЯШ ли морето и машините?"
  • Благодаря ви 👍
    Да, за представата е така. Ще го коригирам. 😊
    Другите думи са просто въпрос на избор.

    Благодаря и на Майстора за звездичката. 👌🏻
  • Спомняш ли - спомняш ли си - възвратен глагол
    Помня, спомням си - различни глаголи
    Гонка и надбягване - различен смисъл
    Престава - преДстава

    пп
    Коментарите замислят
    Хареса ми пропитата с тъга душа и дъгата
  • Хубава поезия!
    Поздравления!
  • Благодаря ви 😊💖
    Ина, 👍😉😎
    Петър, какво значи "търсени", а не "намерени"?
    Очаква се римите да кацнат сами ли?! 😁
    Иначе... Всеки пише, доколкото може... 👌🏻
  • Лирично е, и езикът е смесен: “спомняш ли” и “гонка” и т.н. Темата е банална, и си личи, че римите и изобщо думите са търсени, а не - намерени. Слабо е. Но това е моето мнение, а Вие пишете както ви идва, за да изразите своята тъга и надежди - в седем цвята. 👍
  • Такава любов не се забравя!
  • Помня като слон, стига да е минало достатъчно дълго време. От вчера не помня Поздравления за избора, Констанси!
  • Разкош!
Предложения
: ??:??