vran_gran (Константин)
20 20
5.01.2005 г., 12:12 ч.

ОТТАТЪК 

  Поезия
5.0 / 2
1456 1 4
Лица, стени, мъгли, листа -
световна мъртвина.
Зад хвърлея на погледа
засяда
горчивото зърно на същината:
най-близкото е винаги оттатък.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Всички права запазени

Предложения
  • iren5 (Ирен) И нека в делата ме води Любовта
    И нека в делата ме води Любовта
  • Роби (Роберт) Тази любов невъзможна
    Може би някога, в следващ живот, в ден засега неизвестен, пак ще се срещнат под синия свод... Всичко...
  • Katriona (Кети Рашева) Притаено
    Не заспах... Като смърт ще е дълга нощта. Черни шалове мята над земята студена. Отвисоко се хили кръ...
  • fraulia (Васка Мадарова) Потомка
    Наследих този поглед от баба. В него много мъже са се давили. Като буре с барут ми е нрава. Да не ме...

Още произведения »