Извън поетичните думи
съм тих и спокоен човек.
Вървя по нелеките друми.
Жените обичам от век.
Жените са моята слабост.
Признавам с червено лице.
Жените са болка и радост
под светло младежко небе.
Дали съм различен? Не мисля.
Това е излишен разкош.
Подреждам човешките смисли.
Мълчи непрегърната нощ. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.