30.11.2011 г., 3:46 ч.

Отвъд 

  Поезия
377 0 2
Отвъд безкрая,
мойто минало... не може ли да бъде бъдеще? Не, че съм така значима...
ти ми даваш сила да мечтая.
Отвъд значимото,
във непонятното,
не мога ли да бъда твоя?
Така объркана, така ранима...
завинаги сама и смела...
Мирише на цветя през зимата,
заради теб е,
ти ме караш... да разцъфвам
като цвете в гробище... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивона Иванова Всички права запазени

Предложения
: ??:??