Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2547
27.10.2013 г., 15:02 ч.  

Отвъд 

  Поезия
902 0 15

 

Когато радостта ми замълчи,

от тихото се раждат акварели.

В началото по нищо не личи,

че стихове към мене са поели.

 

Ще пукне сричка, после – тишина.

И аз си мисля, че ми се е счуло.

А всъщност съм в средата на една

огромна, благодатна молекула.

 

И почвам със Алисини очи

по приказните знаци да гадая.

В мълчанието нищо не стърчи,

не стреля по идеята за Рая.

 

Разбирам, че съм някъде отвъд

във люлката на мека безтегловност.

Където и да тръгна, ще е път.

Каквото и да видя, ще е Господ.

 

Отвъд бъбривостта на радостта,

отвъд неравноделните вълнения,

светицата ме чака. Близостта

на взора ù е повик за смирение.

 

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??