Отвъд
На Милен
Когато пред "Вратата" се изправиш
и Небитието приеме те отвъд,
в безкраен миг ти земното забравяш -
туй що за теб било тело и плът.
И рее се душата сред звездите,
познала мъдростта на светове,
на близки, на любими сред душите,
тогаз и времето за теб ще спре.
А нейде на прашинка малка,
забравена в небесния всемир ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация