miri_miri (Мария Табакова)
9 655
10.12.2008 г., 13:36 ч.

Отвъд 

  Поезия
1364 0 11
Изгуби ме.
В един страшен миг
прескочих границата
и вече съм отвъд.
Излишно дълго носих раницата
от фалш, лъжи и скръб.
Не виждаш слънцето,
очите ти са слепи.
А аз ти се усмихвам от отвъдното,
но вече съм далеч от теб.
И само вечер ще почуквам
по прозореца ти тих.
Ще ме усетиш като
топъл пукот
в душата на отронен лист.

© Мария Табакова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много съм впечатлена! Образно си представих как си над всичко, недосегаема, възвишена, пълна единствено с топлина!
  • Много е хубаво, макар и ужасно тъжно!
  • Първо прочетох Вали и мислех да го коментирам, но след Отвъд виждам, че сама си отговорила на въпроса : Какво е края? Благодаря за стилния, силен стих!
  • Харесах проникновения стих,харесвам и хората,посмяли да прекрачат в отвъдното!Добре дошли обратно с новата си мъдрост!
  • Има нещо символично във виртуалната
    ни среща тази вечер.Майка ми се казваше Мария.
    Единствено тя ме наричаше Вали и е вече отвъд.
    Твоят стих ми порзвуча като послание от нея.
    Извини ме за нестандартния коментар,но още треперя.
  • Хареса ми!
  • понякога...
    прекрасен стих, Мария...и много тъжен.
  • Хареса ми!
  • Хубав стих!Поздравления!
  • Май ,не всичко отвъд границите си струва!?
  • Невероятно красив стих...докосва-не!...той влиза дълбоко в душата ...
    Тъжна, но силна, много силна поезия!
    Силно те прегръщам!
Предложения
: ??:??