Смъртта е само миг, отворен за безкрая -
на спомените, тя е неукротим предел.
Невиждащ поглед, там - над изкопана яма,
във вечността чертае, пореден паралел.
Неочакван повей в бездиханна жажда,
нестандартна мисъл е в очакване – отвъд...
Хармония и святост, в рая ли насажда
след превъплъщение на изтощена плът?
Ненужно ни обрича на хлад и подчинение -
на самотата вечна, безскрупулна сестра!
Не връща никой, тя! Няма избавление
от нейната безжалостна и крайна суета!
Непримиримост в нея, щастието срива!
Сълзите нямат сила, а вярата трепти!
Животът е единствен, дори да си отива.
Човекът в теб е жив, докато жив си ти!
04-05-2016 г.
Д.В.
© Десислава Вълова Всички права запазени