Отвъд
Няма болка. Само тишина.
Мрак студен, като мастило черен.
Няма огън. Няма светлина.
Тъмното те гледа с поглед вперен.
Страх ме е, но вече не боли.
Дълги бяха нощите ми с нея!
С болката осъмвах до зори
и за „там“ не спирах да копнея!
Няма вече болка и сълзи.
Тук, във царството на тъмнината
взирам се с напрегнати очи, ...