Отвъд блатата

20.09.2007 г., 1:28 ч.

Поезия

739 0 12

По напуканата кожа на земята
стъпвам тихо... и се моля да вали...
А облечени във бяла пръст
блатата -
не усещат как
под кожата боли.
И белязват раменете ми превити
остри ръбове
на режещи треви...
Аз живях като беднячка между сити.
Тук богатството, че дишам,
ми тежи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Отвъд блатата

Искате да прочетете повече?

Предложения