горицаЗелена (Нели Димитрова)
82 171
12.11.2004 г., 13:36 ч.

Отвъд мен 

  Поезия
1101 0 7

 

 

Ще се стопи последният ми час

като сълза по скулата на времето,

дочула шепот от космичен глас,

душата ще въздъхне облекчено…

Ще сложи ритуално бял воал

от някога изгубена невинност,

ще кацне на угаснала звезда

и тихо ще засвети с блясък синкав.

Ще избледнее бавно цветността

на земните и чувства и терзания

и ще приеме звездната съдба,

да сбъдва нощем нечии желания…

Дали тогава хладна и сама,

надеждите на случване обричаща,

ще помни, че на грешната земя,

под падащи звезди те е обичала…

© Нели Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добра форма,богата образност, постигната е музикалността на стиха и темата за любовта е пресъздадена по един запомнящ се начин,което прави стихотворението завършено и оригинално,вълнуващо в своето послание.Оценявам то с 6.
  • Радвам се, че имам фен в твое лице
  • И това много ми хареса! Абе всичко май...
  • Много много хубаво!!!
  • Оценявам твоята откровеност, но ще ми помогнеш повече , ако споделиш какво точно не ти харесва в този стих - темата, чувството, ритъмът, постройката или нещо друго. Критиката е нещо, което може да помогне на всеки, особено градивната.
  • Е,страхотно е...
  • Не ми хареса...
Предложения
: ??:??