Плътна мъгла удобно спуска се навред,
обгръща всичко в своята прегръдка.
Градът невидимо и видимо завзет,
неистово копнее животворна глътка.
Нетолерантно се внушава толерантност,
защо грехът не се посочва с имена.
Видяно злото признак е за арогантност,
а да приемаш всички с всичко знак за добрина.
Да бъдеш жертва днес е много популярно,
безбройни жертви търсещи права.
Всяка област се разглежда секуларно,
безбожието замъглява всички сетива.
Защо желателна е думичката толерантност,
за да не видя страшното лице на ада и греха.
Открива истината пошлата ми арогантност,
боли ме, срещам се със собствената си злина…
Но щом видя ясно греха и злото в мен,
разбирам, единственият шанс е опрощение.
Разчупват се оковите държали ме във плен,
мъглата се разкъсва, виждам изход и спасение.
Синът на Бог – единствената, свята жертва,
проля кръвта Си, грехът бе победен.
За да ме върне при Отец, Той се пожертва,
ето че мъглата вдигна се, градът сияе озарен.
© Мария Всички права запазени