8.10.2008 г., 21:41 ч.

Отвъд реалността 

  Поезия
607 0 0
Знай, мечтаех да видя падаща звезда
и когато падна тя, знаех, че за мен е дошла,
пратена от любовта да съживи моята душа...
Помни, приятелко моя,
ще те чакам да се върнеш,
тялото ми да прегърнеш.
И ти знаеш, че един за друг сме,
двамата сами срещу света,
в трудната борба за свобода,
ти и аз срещу трудността на живота...
Моята рима постоянно завършва на "а",
но това въобще не ме интересува.
Мога да напиша и нещо с "о"...
Обичам те, запомни го...
Мога да напиша и нещо с "к"...
Когато и да се върнеш,
знай, че можеш пак да ме прегърнеш,
пак да ме целунеш и после гръб да ми обърнеш...
Дори и пак да си тръгнеш,
аз ще бъда зад теб и ще чакам,
ще чакам своята звезда,
да ме отвлече пак от реалността...
Боже, колко лесно е в съня...

© Светлозар Андреев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??