vega666 (Младен Мисана)
1712 14484
24.11.2018 г., 19:54 ч.  

Отвъд словото 

  Поезия
1431 20 30

Тънко нещо е поезията.

Пролив между думите

трябва да откриеш...

От римите да се предпазиш.

Защото от рими балсамирана

тя в ковчег лежи.

С цветя покрита мълчи.

И не е вече поезия,

а натруфено чучело...

Скрий се между звуците

на тишината.

Ето - тя ти говори.

- Чуй ме - ти казва.

- Дъх притаи

и докосни ме с дланта на душата.

- Тръгни по линията на съдбата

и ще чуеш гласа ми.

Защото без този глас

ред не би написал.

Ако търсиш магия,

обърни гръб на сричките.

Обърни гръб на всичко мерено.

Защото мереното е безлично.

Безличното е недокосващо.

Недокосващото е безветрено.

Безветреното е суета.

Суетата не е поезия.

Сега върви напред и не спирай.

Докосвай клавишите на мисълта.

И ще откриеш обертона.

Чуй мелодията.

Тя не е от звуци.

Тя е извивка в косите на вятъра.

По-красива от всяка жена.

По-нежна и чиста от всяка сърна.

Препускай неподвижно след нея.

А после падни на земята

и чуй топлия й дъх.

Положи ръка върху белия лист.

Нека сянката проговори...

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поезията е магия, независимо в каква фома е. Похватите са различни, а споровете неуместни. Поезията диша от чувтвата и емоциите. Способността й да докосва и вълнува е велика. Чета с еднакъв интерес и Младен, и Елица, и Валя Йотова и много други, защото го могат. Хубав ден и настроение на всички!
  • Уточнявам: моят коментар не е отговор на твоя, Тенев.
    Аз вземам отношение по творбата на Мисана. Да, за мен е необяснимо това отношение към утвърден от теорията и практиката поетически вид –:класическия стих. Затова съм казала, че не разбирам...
    А стихът, цитиран от Йотова, е хубав сонет, издържан в петостъпен ямб. Отнасям го към шекспировия вид сонети, макар че финалните редове са по-различно римувани. Не съм запозната напълно, може и такъв вариант да има.
    Допуснати са някои асонансни рими, но това не променя факта, че стихът е в класическа форма.
  • Оспорва се това дали посоченият пример от В. Йотова е класически стих. И се изхвърля от поезията всичко с рими и размер. Погребва се, ако трябва да сме по-точни. Аз не оспорвам правото на живот на свободния стих. Той отдавна го е извоювал. Има своите автори и читатели. А класическият е още жив. Докога ще живее? Ще видим.
  • Не разбирам какво се оспорва тук и над какво се разсъждава.
    Литераурната теория е утвърдила три вида стихосложениие: класически, бял и свободен стих. Всеки от тях е получил своята теоретична защита и образци, които го утвърждават.
    "Илиада" е без рими, но – в строга класическа стъпка – хекзаметър.
    Дали по усет ще подредиш сричките, или ще ги броиш, ритъмът трябва да се спази.

    Обяснява ли се поезията? ДА! Обяснова се. Това правят литературните критици и изследователи и на тази база определят мястото на даден автор в историческото развитие на поезията: извежда се идеята, тълкуват се метафорите, откриват се образите...
    Голямата поезия отразява живота и с това е стойностна. Световните класици са пресъздали в творбите си своето време и с това са останали във вековете.
    Но всички вие ги знаете тези неща.
    Бъдете вдъхновени и пишете ...
  • Не бутаите стола си преди да сте живяли .Без него ще останете вечно живи..
  • vega666 (Младен Мисана): "Цитираното от нея (Валентина Йотова) стихотворение (Става дума за "Болница" от Станимир Дринчев) не е в класически стих и това е видно от самолет." А свободен стих ли е? Значи трябва да е удачен пример, ако е така . Това е сонет в петостъпен ямб. Някой ще оспори ли? И не е поезия, защото има рими и размер, така ли? Да, заглавието "Отвъд словото" е добре избрано, но категорията? „Поезия“ – защото самата Поезия е подшушнала в ухото на автора коя част от себе си е погребала. Звучи убедително, казано е от първо лице. Вярвайте. Ако искате, де. В какво да вярва човек е въпрос на избор. Да, има бози в рими. Има и добри екземпляри в свободен стих. Тук не става дума за това. Тоталното се отрича /погребва/ всичко що е римувано и в размер. Абсурдно е, а не иновативно, да се погребват световните и нашите класици и повечето ни съвременни автори, които са още живи. Поезията (без значение римувана или не) ще бъде жива, докато има кой да я чете. А с нея – и авторите й.
  • Браво Ваня! Никой не може да ме убеди, че разбърканите словосъчетания без никакъв смисъл е ..."Висша" поезия. Навремето, когато учех в ССХУ по приложни изкуства, публикувахме една обява от името на директора в която пишеше: "Заменям Елфенбайншварц за Москвич" . Счупиха му телефона да си предлагат Москвичите, щото хората си мислеха, че "Елфенбайншварц" е някаква марка западен автомобил, а то си е обикновена черна боя. Голям смях падна.
  • Съгласен съм с мнението на Владислав и въпреки ,че написах "За стихоплетството" целта ми не е да обиждам някой, ако все пак има почувствал се така - поднасям извинение! Поздрави на всички участвали в дискусията и най -вече на автора!
  • Талантливото перо не мери срички, защото има вродено чувство за пропорция и мярка, не търси рими, защото те сами го намират, за да осветят пътя, по който мисълта облича идеята в запомнящ се образ и не се страхува да излезе извън този водещ го път, когато това служи само и единствено да повиши каратността на Поезията. Всеки има право да пише според собствения си поетичен аршин, а годините след нас ще бъдат съдник за стойността и качествата на написаното от него.
  • Здравей ,поете!Написал си една марсилеза,която запали кръвта ми,гняв и гордост нахлуха в душата ми и желание да съм една от пишещите бохеми,пройдохи,бунтари ,свободомислещи,отхвърлящи прангите на правилата,,нормите,законите,възбраните,назиданията...Словото е оръжие,приеми ме на своята барикада,братко!Поздрави-Загора
  • Абсолютно съм съгласен и подкрепям maistora г-н Тенев във виждането му по въпроса. Поздрави на всички, Данаил!
  • Влади, хаотичната разнометричност е ритъм, колкото хаосът е порядък. Чудя се дали твоят лит. критик е извървял пътя от класическия стих през белия та до свободния. Или те, големите, не си губят времето и не си цапат перата с рими.
    Кой как да пише и какво да чете нека всеки избере. Също и на чии внушения да вярва. Истината е това в което вярваме.
    А съмнението - полвината път към мъдростта.
  • Лелееее...... понеже работя и в неделя та гледам що народ се е изказал след мен. Младене, виж к,ъв дебат направихме с теб човече! Хубаво е, когато се ражда полемика за поезията и точно твоето "високо" творение я породи днес. Та сега ще отговоря на коментара ти: Не знам какво според теб е "висша поезия", но има едно четиристишие на Ботев в превод от Пол Елюар, което се пази в Сорбоната. Не вярвам Елюар да е изпитвал патриотични чувства, когато го е чел. И друго ще ти кажа: Поезията не би трябвало да е, като дисертация по ядрена физика, та само малцина да вникват в смисъла й. Не мога да харесам нещо, което не разбирам, та ако ще после да ме смятат за глупак- все ми е тая.
  • „Скривам“ го между звуците на тишината, за да „ видя„ музиката! Вече е в любими!
  • „ Препускай неподвижно след нея...“- и още , и още и още...Благодаря Младене, за удоволствието!
  • Мисля, че заглавието казва всичко. И малцина са тези, които са постигнали този висш пилотаж. Но както самият ти казваш, Приятелю, само това, което излиза от душата може да докосне душата: "Дъх притаи и докосни ме с дланта на душата." Благодаря ти за този стих, Младене, и нека сянката проговори!
  • Много интересни съждения откривам тук. Дори и в тази творба смислите са в редовете , в думите, ако някой ги намира между редовете, аз бих му предложил да публикува едно чисто бяло поле, знаете ли колко смисъл има в него - от нула - до безкрайност. Всичко зависи от самовнушението. Така че, за мен е неудачно въобще да се намесват римите, като критерии за качеството на поезията. Хегел е казал "Изкуството има за задача, да разкрива истината в чувствена форма" Ако някой намира в неримувания стих чувствената форма аз съм ок., но на мен ми е като чувство без форма, а за смислите между редовете и самовнушението - там отиваме в друга сфера, за която няма да пиша. Поздрави, Младен!
  • Младене, ти си ми един от фаворитите, които безспорно “играе“ с римите по най - успешния начин. Не знам! Не съм експерт, но мисля, че когато римите нямат особен смисъл и послание, тогава може да се нарече стихоплетство. Но когато, пресъздаваш и обличаш мисълта си в смислени рими, които стигат до всяка фибра на съществото ти, то тогава, стихоплетството се превръща в изкуство, наречено поезия.
  • Явно тук се завихря дебат... Но всеки е на своята позиция.И авторът, естествено отстоява своята.Най-малко пък ще взема да се правя на "синя каска",нека не се хващаме сега за думите.Виждам сред вас професионални литератори, естествено е, че класическият стих има място в литературата.Но ако четем други литературни творби със свободен стих и за тях ще намерите опоненти, които ще защитават своето мнение.
    В името на добрия тон завършвам с обозначението,че това е личното ми мнение.
  • Благодаря на всички взели отношение към скромния ми текст и поетична визия. Трогнат съм от вниманието ви, колеги по перо. На Валентина Йотова ще кажа, че е избрала крайно неудачен пример, за да ме обори. Цитираното от нея стихотворение не е в класически стих и това е видно от самолет. Да поставяш оценка 1, за да накажеш опонента си, поне за мен е израз на безсилие. Да го обвиняваш, че "не може да се справя с римите", когато той убедително е доказал обратното, е израз на чисто емоционална реакция. Но при всички случаи човек, който има претенцията, че разбира от рими, не би следвало да дава подбрания от нея пример. На г-н Веселин Христов искам да кажа, че не бива да смесваме патриотичното чувство с високата поезия. Всички тръпнем, когато четем или слушаме рицитирани стиховете от "Епопея на забравените" и това няма да се промени, докато сме българи. Но аз говоря за други неща и който ме е разбрал ме е разбрал, а който не е, нека си остане така.
  • Както казваше дядо ми навремето "Абстракцията е картина с 500 страници упътване, какво е искал да каже автора", та ... не съм съгласен с теб Младен. По твоята логика Иван Вазов е стихоплетец, ама повечето от стихотворенията му хората ги знаят наизуст, защото са писани за тях. "От римите поезията била натруфено чучело ..." ???? Царя е гол !
  • Омир и Сафо са древен пример.
    Да пишем както дишаме и се движим!
    Хубаво стихотворение-манифест, Мисана!
  • Прав си, Младене! Стихоплетството е преддверие към поезията и волю-неволю минаваме през него, а дали ще успеем да отворим вълшебната врата, това никой не знае! Или както е казано: ,,Много са призвани, малцина са избрани"! Поздравления!
  • Толкова си прав, Младене...
    Ще има поезия...
  • Да, много вдъхновяващи редове. Поздравления!
  • Хареса ми стиха ти, Младене!
    "Докосвай клавишите на мисълта."
    И бъди себе си!Поздравления!
  • Поезията - нежната музика на сърцето!
  • Чух сянката.
  • Ако трябва да цитирам, то ще се наложи да поставя цялото стихотворение в коментарното поле. Просто други думи са излишни, освен : Аз съм "За!" и ясно " Да!". Благодаря за тези редове, Младен!
  • Всяка твоя мисъл в този текст е и моя! Това, което може да се обясни с думи, не е поезия, а стихоплетство. Поезията е послевкуса на чувството между редовете.
Предложения
: ??:??