От къщата на споделените мечти
до разрухата в душите ни...
Едно мълчание ще ни спести,
че забравихме да се обичаме!
Забравихме ли? Едва ли е така!
Или пък не искаме да помним,
онова,което е протегната ръка...
И скита любовта ни бездомна!
Скитат чувства: прогонили смях,
който ни спасява да сме живи.
Върлува див и непомерен грях...
И ни превзема без курсиви. ...