Озарение (на Калин Василев)
"Когато Слънцето изгря над Континента
и проточи лъчи над океана,
загледан, в необятното синьо небе,
аз усещам цялата сурова земя,
протегнала се от запад на изток..."
Представям си Пътя ни всред звездите
и всички мечтаещи хора в безкрайната шир.
Чувам, как някъде децата плачат,
оставяйки след себе си малко море от сълзи,
в което плуват надеждите ни...
В сумракът на нощта, звездите ще изгреят
и ще се стопят във Светлината,
когато Амон Ра обгърне Земята...
А аз си мечтая и дивно политам, окъпан в лунни лъчи,
в бреговете свои съзирам, пречистени волни души...
© Атанас Коев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Или може би децата са виновни, че имат мечти, че вярват в идеали? Каква жестокост от тяхна страна!!!
-
"...Представям си Пътя ни всред звездите
и всички мечтаещи хора в безкрайната шир.
Чувам, как някъде децата плачат,
оставяйки след себе си малко море от сълзи,
в което плуват надеждите ни..."
Пътуването ВИ всред звездите е прекрасно, но защо децата трябва да плачат "там някъде", това не го разбрах...
-
Поздравления за хубавия стих!
-
не се стърпях да го пусна снощи, така незавършено...
но това младо момче Калин, ме развълнува приятно
-
Поздравления, Наско, чудесно е!
-
Много хубав стих, Наско!!! Поздрави!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Голямо момиче, пък... какви ги измисли за половин час!
Не очакваш да ти правя разбор на стихчето си, нали?!
Всеки пречупва нещата през собствения си взор...
Щом така си преценила, толкова по-лошо за теб.
Но просто може и да се била в лошо настроение
Поздрави!