Първият поет

13.12.2017 г., 0:52 ч.

Поезия » Любовна

5.0 / 1

466 1 1

Жаден бръмбар хищно пие късен цвят,
с представа, че обядва у Лукул!
нехае той, че свити на пашкул
отдавна братовчедите му спят!
Че утре ще завият зли фъртуни,
и че светът ще падне подкосен
под злите снежни хали и съвсем
цветът ще стане лукс на този свят!
Че всички ще се скрият по гнезда и дупки,
където са натрупали храна
и че мнозина ще заспят дълбоко – без преструвки
до първите лъчи на Пролетта! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Сезони на разбуждане
Неистово

Светът затвори ме в космическа бърлога. Ще трябва да прелистя сто по сто небета. И да изпиша Словото...
Разплитане

Разплита се дървото на страха, шуми във вените тънеещи до болка. Ти търсиш само трайната стреха, а л...
Ще падне слънцето...

Ще падне слънцето в тревите неизбежно, до облаците легнали встрани. Забулено с кълбета бяла прежда, ...

Още произведения »