Мечтата,блянът мой угасна,
като пламък крехък от внезапен вятър угасен.
Съмнение и тъжни мисли,
вместо него лутат се във мен.
По пътя нищичко не виждам,
безкраен лед и смърт навред.
Крилата ми са наранени,
падам и безпомощно крещя.
Към безната летя,и няма,
няма кой да подаде ръка.
Аз падам,вече не летя.
Мъртва е и таз мечта!
Безмилостна бе реалността!
© Ели Всички права запазени