13.07.2010 г., 15:43 ч.

Падаща звезда 

  Поезия
856 0 6

Когато някога умра,

душата ми - при Господа замине,

недей плачи, опрял чело в ръба

на камъка надгробен с мойто име!

 

А по-добре вдигни глава,

в нощта със небосвод премигващ

и избери една звезда,

която е със ярък взор немигващ...

 

Там някъде ще бъда аз,

сърцето ти не ще те подведе

и мъката разкъсваща на глас

разказвай я на звездното небе.

 

Аз вероятно ще съм там

и вероятно ще те чуя...

Как бързам да те утеша

и ставам... падаща звезда!

 

 

на сина ми, 2008 г

 

 

© Nina Toshich Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасен стих си сътворила, Никол !
  • Благодаря на всички ви....Е, за бързане - не бързам, но всичко става както е казал този от горе...Писах го в едно особено носталгично настроение и като го написах...ми мина ...
  • Всички ще сме падащи звезди. Поздрав!
  • Тъжно, но някак успокояващо...
  • Неееее!Без последните два реда!Поздрав!
  • Това е много тъжно!Не бързай!Поздрав!
Предложения
: ??:??