Когато някога умра,
душата ми - при Господа замине,
недей плачи, опрял чело в ръба
на камъка надгробен с мойто име!
А по-добре вдигни глава,
в нощта със небосвод премигващ
и избери една звезда,
която е със ярък взор немигващ...
Там някъде ще бъда аз,
сърцето ти не ще те подведе
и мъката разкъсваща на глас
разказвай я на звездното небе.
Аз вероятно ще съм там
и вероятно ще те чуя...
Как бързам да те утеша
и ставам... падаща звезда!
на сина ми, 2008 г
© Nina Toshich Всички права запазени