Падаща звезда
Една звезда разсече хоризонта.
Като светкавица... и изгоря.
Чия съдба открадна и отнесе
или превърна в блясък любовта?
Желания се сбъдвали, когато
видиш падаща звезда.
А тя изгаря безпощадно,
под купола небесен на нощта.
До кости изгоря от невъзможност...
Ще оцелее ли в звездния безброй?
Проплака и превърна се във огън,
търсеща след своя плач покой.
Една по-малко остана на небето
и по-малко вечерта ще заблести.
Звезден кош ще грее там, където
в любов красива пак се прероди!
Елеонора Крушева
© Елеонора Крушева Всички права запазени