И тази нощ за тебе ще си мисля,
ще те сънувам дълго, може би…
Ще те обичам много, вече зная
Вселената със обич ме дари.
Ще бъде пролет чудна във душата
и слънце златно ще ми донесе.
Пробудя ли се бързо, то луната
ще завладее моето сърце.
Очите ми ще са така щастливи,
ще се оглеждаш с обич в тях и ти
и всички светли мигове красиви
ще се превърнат в падащи звезди.
Обичам ли, обичам със душата,
тя в пламъците огнени гори,
с усмивката ти нежна красотата
във плен безкраен, вечен ме държи.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени