Ще падне утрото над смазаните къщи
и тялото ми влажно ще лежи
в най-ниското, дори под земетръсите,
където тътенът не може да руши.
Баща си вадех през тунел от гроба
в съня мъртвоутробен, задушлив.
Кармичен сън, наситен с хорска злоба
и с проклетията човешка - крясък див.
Отчаяно се мъчех да политна
към някакъв последен небосвод
от собствените си крила дори отритнат,
предал надеждата си за възход. ...