Отидох пред портите на рая,
но маскиран дявол ме посрещна,
каза ми "за теб се колебая"
и "За Ада е" силно кресна.

После за миг ми обясни,
че в Ада не са зли, а добри,
че много зло съм причинила,
така съдбата си лоша съм определила.

Щом чух това, много стълби пред мен се явиха,
от златен цвят към изгарящо червено,
злобна, пареща ръка пламъци извиха
и разбрах, че щастието е забранено.

След два дни, прекарани в Ада,
осъзнах измамата с изумление.
"Но може би така ми се пада,
а и от тук няма спасение".

На шестия ден ангел бял долетя
и каза "Теб дойдох да спася!
Не си за Ада, разбери,
ти не си за Рая дори!"

И изведнъж от сън се събудих,
живота си стар все още живеех,
но и нещо болезнено пробудих,
нещо, за което преди копнеех.

Сетих се и за това съжалих,
че и бегла представа добих,
че се сетих за любовта,
за тъгата и за радостта...

И казах си "Боже, убий ме!
В Рая или в Ада ме върни!
От злото на любовта спаси ме,
само да не ме боли...

"Много имаш да живееш ти!
Тази любов на някой подари!
Подобна сила не се изхабява.
Щастливец е тоз, който я получава!"

Тези думи само Бог ми съобщи
и от тогава сърцето ми за теб тупти...