Падал съм от кон.
Падал съм от магаре.
Трупам сезон след сезон
в душата си чергарска.
Скитам тук и там.
Съдба, къде ме хвърляш?!
Малко и много знам
за свои и чужди кахъри.
Падам с болка, но знам
кога и кой ме дебне.
Пречиствам болката в храм.
Загърбям сплетните дребни.
И така: ден след ден...
Трупам бели години.
Животът подскача край мен...
Карай, от мене да мине!
© Стойчо Станев Всички права запазени
Бъди все така добронамерена и усмихната!