Папунякът пай правеше,
но не му се нравеше,
че се бяха наредили
по близките могили
де що има роднини
и синигери сини.
Щом на пай им замириса
и из гората размириса,
всички дойдоха на чай
да опитат този пай.
Папунякът се разприказва
и започна да показва
как се прави пай.
Сипа им и липов чай,
но докато той вървеше
и роднините броеше
пая изгоря.
Цялата гора
без малко да пламне.
Папунякът ще припадне.
От натрупаната жар
мигом избухна пожар.
И тогава всички птички,
нали са си те добрички,
чая си изляха
и огъня спряха.
Папунякът реши,
за да не сгреши,
когато прави пай
със пресен билков чай,
роднините да вика,
дори и от чифлика.
Да идват,да помагат
и масите да слагат.
Най-вече огънят да гледат,
добре те да прегледат
да не избухне пожар
от нагорещената жар.
© Лидия Кърклисийска Всички права запазени