18.09.2006 г., 23:01 ч.

ПАК 

  Поезия
702 0 3


Пак мъжки поглед ме погали,
поспря, с лъчи ме той опари
и с устни нежно ми зашепна,
в сърцето той по турски седна.

Протягам свойте скверни длани
и устни впивам до безсрамие
о мъжките му сочни устни,
за кой ли път замря дъхът ми.

А утре. . . всички ще злословят,
как тъй и мене като хората,
дари ме мъж със нежни длани,
как мъжки поглед ме погали.


© ПЕТЯ ГРИГОРОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??