4.06.2010 г., 12:25 ч.

Пак е плакало снощи небето 

  Поезия » Любовна
683 0 7
Пак е плакало снощи небето
с тихи сълзи от звездния рой.
И те плахо потекли, където
спят желания нежни безброй.
Беловежда, луната си спомня
как родиха се много сълзи,
и побрала ги земната стомна,
но мечтата и в мрака пълзи.
И надеждата в спомен пониква.
Отчаяние няма и над рамене
свята обич е сякаш реликва,
и поглеждам към твойто лице. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Предложения
: ??:??