15.02.2013 г., 22:10 ч.

Пак е пролет 

  Поезия
527 0 2

Аромат на рози, люляци и на жасмини,

събуждат в мене спомени,

отварят чекмеджета в паметта ми,

връщат ме в различни образи, роли, състояния.

Аз ли съм това дете от миналото?

Ровещо с пръчка в пръстта,

късащо безразсъдно люляци,

в състояние на безвремие и екстаз.

Аз ли съм това момиче,

крачещо по калдъръмени павета,

стиснало стръкче момина сълза в ръка,

изпълнено с виталност и илюзии,

изгарящо в копнежи, обвито във тъга?

А сега коя съм? Нима съм станала жена?

Заглеждам се в белите лалета и кокичета.

Не съм безгрижна, нито пък изгарям във страстта,

аз вече не съм сама.

 

Палмата в спалнята ми цъфна,

казват, че цъфтяла при достигане на зрелостта.

Скоро и аз ще дам своя цвят на пролетта.

 

И каквото и да правя, и да мисля,

тя пак идва,

след зимата тя кара земята да цъфти 

и това никога не ще се промени.

Човешкият ми ум е смешен пред природата,

ще опозная ли някога нейния закон?

Единственото, което мога да направя,

е да следвам ритъма и със смирение,

както бебето в мен следва своя ритъм и расте.

 

Все още сгушено е между два свята,

в топлия океан на несъзнаваното,

но скоро пролетта ще го извика от утробата,

за да стане част от безкрайния ù кръговрат.

 

 

 

© Полина Антонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за коментара! Поезията не е моя жанр наистина, просто не успях да намеря точната форма в случая, а исках да споделя усещането. Ще се радвам на идеи за ремонт Едва ли някога ще стана поет, но наистина ми е интересно!
  • Идеята ми хареса, но това по-скоро са разсъждения и размисли, далеч от стихотворната форма. Ако се ремонтира постройката и се включат някои поетични похвати, ще изглежда много по-добре. Това е мое мнение, което не те задължавам да приемеш!
Предложения
: ??:??