15.02.2013 г., 22:10 ч.

Пак е пролет 

  Поезия
611 0 2
Аромат на рози, люляци и на жасмини,
събуждат в мене спомени,
отварят чекмеджета в паметта ми,
връщат ме в различни образи, роли, състояния.
Аз ли съм това дете от миналото?
Ровещо с пръчка в пръстта,
късащо безразсъдно люляци,
в състояние на безвремие и екстаз.
Аз ли съм това момиче,
крачещо по калдъръмени павета,
стиснало стръкче момина сълза в ръка,
изпълнено с виталност и илюзии, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Антонова Всички права запазени

Предложения
: ??:??