Хей, здравей!
Отново съм дошъл да те обичам
и отново след това да скъсам с теб.
Знам, "срамотата" няма мойто име,
но гневът има моите очи.
Две ръце с примка от лъжи,
души те, пристяга бавно,
за да може мъката да е не секунда,
а вечен изтерзан час.
Отново пиша поеми за нас.
Ти си тук, аз - навсякъде,
но не и при теб. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация