Отвън вали, но теб те няма,
студено е без теб сега.
Сълзи се стичат, а те няма,
да ги забършеш и да кажеш:
“Не плачи!”
Чудесно щеше да е да те върна,
чудо – пак да те прегърна.
И да изрека:
“Обичам те до края на света!”
Но тези клетви ти от друга днес ще чуеш
и ще я прегърнеш във нощта.
А аз ще си остана пак сама,
чакаща за любовта!
© Яна Всички права запазени