ПАК ТЕ НЯМА!

Живея кошмарно -

като в някакъв сън.

      Знам,

че трябва да спра,

        а не искам

              събуждане…

Уж очите отворени,

       а пък

          някакъв трън

все ме гложди

        отвътре…

На живота

      оставам си чужда…

Дишам,

       смея се,

                     пея

и танцувам дори.

Сътворявам

    усмивки

      и радостни сълзи

               в очите.

Но отвътре

     ме мъчи,

пак кошмар –

      до зори…

Пак те няма...

      Пак сама съм

                до втрисане!

Кръвта ми

            застива,

и сърцето

      в гърдите боли.

И е страшно

         и тъжно,

и без тебе -

         противно

                 безмислено….