4.11.2011 г., 20:49 ч.

Пак в бяло ще си 

  Поезия » Любовна
5.0 / 4
557 0 9
Сияеше до мен. Със всяка ласка
потръпваше щастлива в порив ням.
А есента под облачната каска
притулила бе погледа от свян.
И чувствам аз до крехкото ти рамо
опора днес и в утрешния ден,
и зимата над нас да дойде рано -
пак в бяло ще си, грейнала до мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Предложения
  • Боя се да не дойде миг, когато денят ми вече ще е скучен, сив, и няма да разплаче тишината дори най-...
  • Ако сърцето ми угасне наранено, недей тъгува, просто замълчи. Ще бъда в тишината спотаена или сълзат...
  • Когато се родих като вода, болеше ме от спомена за извор, от който бликнах първо в светлина, а после...

Още произведения »