31.01.2008 г., 8:02 ч.

Палач 

  Поезия
812 0 3
Кървя... За кой ли път ранена!
Събудена с крясъци и плач...
Вървя по пътя си смутена,
сочена от пръста на живота - мой палач!
Осмелих се безочно да поискам
от така хваления плод - любов...
Ах, каква вина! Да искам да обичам,
да усетя вкуса на любовта... А ти, живот!
Смееш се в лицето ми, жесток!
Сякаш исках като птица да летя!
Сякаш да искаш да живееш е порок!
Да, крещях! Омръзна ми само да шептя! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диа-непокорна Всички права запазени

Предложения
: ??:??