Плисваш бензина, мяташ клечката и бягаш,
Бягаш много бързо, както се бяга от смъртта.
Бягаш дълго, безкрайно, до самия ръб на света.
После падаш на колене и плачеш до полуда.
Сам си, няма на кого да споделиш как боли,
Как се свива и стяга като камък сърцето,
Когато виждаш как пламъците избуяват,
Когато черният дим се разстила в небето.
Не си загубил нищо освен едно ателие,
Пълно с вехти, недорисувани картини.
Пълно със спомените за предишното теб.
Но ти отдавна вече не си художник... ...