(с намигване към някои елементи, които само това (...) могат) ;-)
Тооо, зорлем чи ни мо'иш ма пувреди,
ма барем ми извапцай ти очи.
Чи мноо нящу ма заглеждът,
пък яз съм скромнъъъ... Вервай ми!
Ни щеш!? Пък Аку и да нЕ щеш,
то писану й да съм по- от теб.
Широку ми йе око'л шията, бе "либе"!
Ни знайш кво да ка'иш? Мноо леб
ша гризкаш, Аку ни ма слушкаш,
чи съм голЕма по акъл, ма на -
ни вдеваш, като ти кажувам,
зътуй ш'си прая квоту ща.
Еее, стигнафми най-посли и ду края -
убичай ма! И нищу, чи йе без слува!
Палувай с мени и на воля, "либе",
пък дажи да си кът... гуведата. ;-)
© Петя Кръстева Всички права запазени