На гробищата в събота следобед...
Сещаме се тук-таме за мъртвите.
В делничните радости, тревоги,
не се досещаме дори за живите...
Задушница е. Раят за цветарите.
Превърнала се в бизнес мъка.
У всички Живи - Нестинарите! -
горчи безвратната разлъка.
Задушница е. Слънцето залязва.
С последни длани ни докосва...
времето.
Димящ тамян ни леко омагьосва...
И сещаме се тук поне за бремето,
наречено Живот...
17.02.2001
© Симеон Дончев Всички права запазени