Ranrozar (Стойчо Станев)
629 19128
4.07.2024 г., 6:33 ч.

Паметта 

  Поезия
133 3 8

 

 

               ...и стихове пиша, 

                                                  тъй както умея...

 

                                   Никола Йонков Вапцаров

 

Понякога смъртта героизира.

Понякога смъртта е забрава.

Понякога миналото ни събира.

Понякога само паметник остава. 

 

И живите свидетели са памет. 

Нали смъртта е тиха и няма?

И четем въпросите на Хамлет.

А Дон Кихот сънува Дамата 

 

на Сърцето за обич закопняло...

Понякога смъртта е спасение 

от скудоумното черно и бяло.

Нима животът е миг видение?

 

Преди да ни орисат орисници.

Или след плач на пойни птици...

 

 

 

 

   

© Стойчо Станев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за оценката на стихотворението,а преди всичко на поантата!🙏
  • "след плач на пойни птици..."
    Метафорично,но и истинско!
    Поздравявам те,Стойчо.
  • Благодаря за Любими, Петър!
    Благодаря за коментара, Йосиф!
    Има и такива стихотворения...
  • Много е тъжно.
  • Благодаря за философията, която е общовалидна за битието на живота!
    И паметта,която съхранява поколението след това:един умира за идеята с Вярата,че"животът ще бъде по-хубав от песен!" Но...нима трагедията не е пълна?Да умреш за идея,обречен на нея в името на живота?!
    И тази идея се оказва една химера,защото поетът е жертва на завидни болшевишки компилации,за да го славят посмъртно ония,които спасиха себе си чрез саможертвата му!И ползват материалните и духовните привилегии!
    Благодаря за написаното от теб, Младен!
  • "Нима животът е миг видение?"

    Прозрение поднесено във въпросителна форма в твоя превъзходен стих, Стойчо.
    Смъртта е спасение от дълбоката старост, стига човек да я доживее - нещо, което не пожелавам никому!
  • Благодаря за Любими,Асенчо!
  • Благодаря за Любими, Асенчо!
Предложения
: ??:??