Че е панта Пантелей,
знае се, но и да пей
ето днеска че захвана.
Посред стаята застана
и като се разрева...
Бре, магаре ли е това
и отде дошло е тук!?
Но накрая, звук след звук,
изяснява се на всеки –
не магаре, а човек и
по-точно Пантелей
„пее“.
Панто, занемей!
Стихчето е от новата ми детска книжка "Весел свят" 2
© Борко Бърборко Всички права запазени