Време е, мъничка. Време да спиш.
Тъмно е, Месечко грее.
В сладките сънища пак ще летиш.
Чудна, неземна си фея.
С нежни воали, сребристи крила.
Ти ще преминеш дъгата.
Там ще те чака принцът мечта
с белия кон в небесата.
Двама ще стигнете замък красив
в него ще бъдеш кралица.
Пак ще танцуваш валса щастлив
прелест с ефира на птица.
Малки пантофки, кристалът блести.
Те са подарък за тебе.
Тихичка песен в звездите трепти.
Моя, единствена фея.
© Гедеон Всички права запазени