И уж бяхме там, и уж видяхме...
А къде бяхме и какво видяхме?
Всеки казва, че било страхотно,
казва «най-доброто» беше.
А когато стане нешо друго,
пак повтаря се това.
Бяхме и видяхме,
чухме толкова лъжи.
Най-голямата от тях пък беше:
«Не ме питайте, защото ще излъжа,
а аз да лъжа не умея».
Всеки лъже, всеки казва глупости безброй.
И уж бяхме там, и уж видяхме...
Но помня само как листата падаха,
как денят се свършва бавно.
Бях, видях и осъзнах,
че най-красив е точно този миг,
а после пак «парад на суета» ще възцари.
© Ели Георгиева Всички права запазени