lorsa (Лора Димитрова)
96 385
14.12.2010 г., 13:02 ч.

Парадоксът 

  Поезия » Любовна
2355 8 32

… Знаеш ли къде е парадоксът?

Там. В миража нещо че се случи

помежду ни в плътна симбиоза;

и... че съм самотна. Като куче.

Ти не си от моята порода,

а абсурдът е, че съм се свила

върху изтривалката на пода

в чакане на някаква закрила,

‘дето – знаем, няма да я бъде.

Хем си знам и… пак въртя опашка.

Даже не показвам остри зъби -

вярвам в небосвода ти. (Глупачка!)

… Знаеш ли кое му е печалното?

Че дори не си и струва казусът.

Легнала в нозете на „стопанина”

гледам синевата… И намразвам те.

Няма да те хапя. Не желая.

А и изморява ме ненужното.

Парадоксът е, че все е тая

всичко помежду ни…

А е тъжно.

… И сама съм. Толкова сама съм,

колкото и ти не ме научи.

 

… Казваш, че си друг.

Не. Като тях си.

Сам.

Под небосвода

(син  е).

 

Кучи.

© Лора Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??