Аз съм Муза-Пепеляшка
(не разказвам тук за мойта прашка).
Малки хорица ми се присмиват,
случва се дори да се оливат –
не разбират как все не успяват
в своите калъпи да ме вкарат;
не се опитват и да проумеят,
че не аз, а те бедничко живеят,
готови са да продадат дори мечта
за някоя дребна жълта пара;
ветропоказателят им завижда за умението
да си сменят по сто пъти на ден мнението;
пророчества с лека ръка раздават,
пръст размахват или назидават;
чакат да им падне наготово нещо,
лапат всичко “жълто” и “горещо”;
все мърморят, че не им е гот,
все някой им е длъжен в тоз живот...
А аз във кухнята чинии мия,
не се оплаквам като тия,
стиховете си наум редя –
карам я с отворена душа, ей тъй -
обратно на часовниковата стрелка...
Така, когато всичко се превърта,
света около мене се завърта
и ето идва полунощен час,
очакват всички те да се изложа аз...
Ооооо,
стрелките ще се съберат в едно,
ще почне истинското тържество,
тогава ще ме чуе моят Муз,
ще свърши всякакъв конфуз
и едно след друго, ей така,
ще станат много чудеса:
тиквите ще станат кратуни,
мишките – като пауни,
паяците, вместо мрежи да плетат,
за автографи ще се наредят...
ще настане веселба голяма
за това никакъв спор няма ;)
© Соня Емануилова Всички права запазени