Paur (Симеон Дончев)
336 2667
16.04.2007 г., 9:46 ч.

"Паралел 42" 

  Поезия
874 0 4
(Имаше кръчма с това име в Бургас... И друго... ИМАШЕ...)

        на Аргира

 Не зная как така се случи...
 Защо "сълзата стана на море"?
 Но зная: мойто силно чувство,
 едва ли, толкоз лесно ще умре...
*
 Обаждате се в 10 и пол'вина?...
 Забравили за мен  - добре!
 А можеше поне един(!)-двамина,
 да звъннат на самотното "момче".

 Можеше, захвърлил мобифона,
 да срещнеш старите ни, детски дни.
 Да живне мъничък - като икона -
 споменът за всичко от преди...

 Обаждаш ми се в 10 и пол'вина...
 И все така...
 Приятелят несрещнат си замина -
 за София - със новата кола...

 Едва ли някога ще мога
 да върна нашите мечти...
 Но искам, скочил над тревога
 да кажа: Да... Това си ти!
*
 Не питам как така се случи...
 И как "сълзата стана на море"?
 Но зная: мойто старо чувство,
 НЕ МОЖЕ толкоз лесно да умре...

                  25.2.2001

© Симеон Дончев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??