Час по час, безброй минути -
с действия, лишени от резон,
в милион посоки и маршрути,
лъснати и с мирис на тризон.
Лъскаш... мажеш... и полираш,
нищо че не знаеш как,
с лъскане преформатираш
няк'ва кауза към бардак.
Кауза ли? Майтап и 200!
С каузи трудно се вирей!
Друго си е кат невеста
да се хилиш, то те грей!
Ако някой се запита:
"Този к'ви реди ги тук?"...
Този някой да опита
да погледне ей оттук:
Час по час, безброй минути -
с действия, лишени от резон...
Не загряваш? Жалко!
Споко! Има още малко!
...в милион посоки и маршрути,
лъснати и с мирис на трезон.
Ти стоиш си по средата,
с пръст в носа... или в устата,
казвайки си "Пън! Аптал,
как превърна се в парцал...".
© Мирослав Димов Морис Джордан Всички права запазени