Когато се завърнеш бос и гладен,
ще ти подам парченце от мечтата си.
Недей да я отблъскваш с жест досаден -
ще стигне да нахраниш самотата си.
Последното парченце ми остана.
Мечтата си раздавах на мнозина.
А те крещяха : „ Рáзпни я!” „Осанна!”
Обезглавиха я на гилотина...
Отломките събирах търпеливо.
В самотна нощ зарових ги в полето.
Дръвче израстна – странно и красиво.
Без страх, без жал го изгориха клето. ...