11.03.2019 г., 7:49 ч.

Парченце от дъгата 

  Поезия
617 5 12

Самотна лодка - се полюшква

в безкраен океан от злоба...

Как да се спася...?

От нахлуващия мрак!

Луната е изгряла -

голяма снежно бяла.

А луната пътека

ми показва

спасителният бряг!

Самотна лодка -

безбрежен океан...

И мислите тревожно

се полюшкват...!

Какво трябва повече

от себе си - да дам...!

Безусловната любов -

ще стигне ли за всички!

Обгръщам душата си

в ледена мъгла -

дано да я опазя

да е цяла...

Луната се усмихна -

звезда ми подари

за да ми свети

в самотните ми нощи!

Самотна лодка се полюшква

в необятен океан...

А любовта ми

е тъй вълшебна

и кристално чиста.

И нека парченце

от дъгата да ви дам

да осветлява,

пътят ви във мрака...

И ще бъде синьо,

много синьо -

а небето ще е

безоблачно над нас.

И нека всеки да дари...

от разпилените парченца!

За да заблести в небето

най-сияйната дъга!

 

 

 

 

 

 

© Катя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ще я потърся да я прочета!Благодаря ти!
  • Розали, благодаря ти за хубавия коментар!
    Разбира се, че ни пази!
    По трънливи пътеки вървях
    без да избирам път и посока,
    често на дъното бях
    наранена, отчаяна, бедна.
    Но надеждата в моята душа
    често будеше с вик тишината,
    затова път и посока избрах
    да достигна пожелах - светлината.
    откъс от стиха ми За пътя на моята душа
    Из Вълшебно измерение
  • Не знам, просто пресъздадох вчерашният си ден в стих!
  • Да...
  • Вчера заваля - сняг в планината и бе тъй приказно красиво...
    попивах с поглед и се радвах на снежно бели пеперуди!
    А зелените елхички наметнаха се със приказни воали
    и гората промени се - засия във чисто бяло...!
    И далече в тишината звездна нощ се спуска
    а снежно бялата луна изгрява във съня ми...,
    че трудни са житейските пътеки и всеки ден
    уроци учим - как да бъдем добри и душата
    си да пазим...и да живеем в мир, хармония и светлина!
    Благодаря ти, Антоан!Тук е луната...снежно бяла е...
  • Антоан, Гавраил и Мария благодаря ви от сърце за хубавите думи и коментари!
  • Хубав стих, Катя!
    "Самотна лодка -
    безбрежен океан...
    И мислите тревожно
    се полюшкват...!" Понякога човек се чувства точно по този начин, но е важно да остане даряващ, с чисто сърце докрай. Поздравления мила, Катя!
  • Запазих това парченце от дъга в душата си.
    Поздрав и от мен!
  • Георги, Младен и Иван благодаря ви от сърце за хубавите коментари!
  • Хубав стих! Поздрав и от мен!
  • Дано се сбъдне чудесното ти желание, Катя: "и нека всеки да дари от разпилените парченца, за да заблести в небето най-сияйната дъга!". Харесах стиха ти!
  • Хубавичко... Като полюшване в лодка...
Предложения
: ??:??