Замислен върви тротоарът
под моите морни нозе.
Мислите трескаво парят
с пречупени, тъжни криле.
Сричам бездумни молитви,
пропити от гняв и възбуда.
С птиците искам да литна,
а скитам самотно-прокуден.
Житейска мъдрост съзирам
изгубена в нечии дни.
Страдам, обичам, презирам...
От пепел създавам мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация