rozita-p (Росица)
120 1324
10.03.2011 г., 11:06 ч.

Парфюм 

  Поезия
1739 0 31

 

 

Мога и с дъха си да те стигна,

нищо, че делят ни светове,

ще се плъзна тихо, като мигла,

по ръба на твоето небе,

 

ще намеря някоя ключалка

и през нея ще се процедя -

зная как да ставам много малка,

като звук, попаднал в тишина,

 

ще се скрия в гънка старо време,

в ред от позабравено писмо,

във което още сладко дреме

драконът на минала любов,

 

в ноздрите му огън ще налея

и когато цяла ме стопи,

като полъх ще се плъзна в нея,

докато в прегръдките ти спи,

 

ще препълня всяка нейна клетка

с пулса си, от кестен по-горчив,

ще повдигна сънните ú клепки

да те видя с нейните очи,

 

с нейните ръце ще те прегърна,

в устните ú ще си свия кът,

ще ме вкусиш, докато потъваш

в лоното на топлата ú плът,

 

а когато в сладка изнемога

вдишаш водопада от коса,

на ума ти в жадната бърлога

ще заседне моят аромат,

 

ще оре в уютната хралупа

лабиринти с форма  „дежа ву”,

и ще питаш кой ú го е купил

този нов, но тъй познат парфюм,

 

и удавник, в тялото ú вкопчен,

сухо ще преглъщаш своя глад

по един, изгубил райска почва,

ангел с дъх на тъмен шоколад.

 

 

                        09.03.2011 г.

© Росица Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??