Пари Пари Пари
Мдаа... Пари! Пари! Пари!
Дали всичко е пари?
Ами май да...! Или пък не...?!
В банката в зори...
Ако момчето или момичето зад гишето
…не ти се усмихне…
Можеш хилядарки ти да внасяш или теглиш
и пак настроението ти да спихне!
И обратно –
сякаш в натоварен тежък ден ти е добре!
И то не къде да е...
Ами там!
До двамата студенти с китара и дайре!
Пеят, пеят, пеят ведро те!
Ей ги на!
Спирка! А те седнали до подлеза,
Облегнали на парапет гръб…
И някак си естествено щастливо се усмихват,
Пък ти...! На каквото и в момента да си имал зъб…
Усещаш как всички некрасиви мисли лекичко притихват.
И, без да се усетиш,
даваш им върнатото ти от вестникаря левче.
Кола - не че нямаш! Или пък възможност за такси,
Но изведнъж едно настроение вървежно…
Обгръща те нежно…
И ти се приисква да вървиш… вървиш… вървиш!
Спомняйки си усмивките им - ей така небрежно.
И на ход се сещаш за онова ученическото твое... левче –
Не бе много като сума...
Но пък какво голямо кефче.
И вървиш и си мислиш: "Ма музикантите тез - са големи щастливци…
Гледай само какви усмивки!
Нямат пари! Не са яли кой знае от кога… Пък пеят....
Пеят, пеят и как само весело се смеят...
Смеят се и пеят!
Да! Парите са им не необходимост,
ама като фискален атрибут - ден до време!
После смеят се и пеят –
Да! Може пари и да им трябват нооо...
пък морето им е до колене !..."
А пък ние с теб...
И със тез бюджети!
И със тез коли...
Ние вече не можем с теб така - а?
Не можем вече май - нали?
Напъваме се за усмивка – а !?.
Устните ни се разтягат настрани...
Ама на озъбване повече това прилича – нали?!
И боли! Боли! Боли!
Ах, тез пари!
Ах, тез пари!
Ах, тез пари!
Лоши ли са или са добри?!
Иди че разбери!
© Ригит Всички права запазени