На Боби Кастеелс
Ухайна роза, цъфнала в нощта,
видение неземно, тъй прекрасно!
видение омайно, но опасно
защо на Дявола ме завеща?
Във твойта бездна огнена попаднах,
за греховете си в нея горях,
но въпреки това щастлив пак бях,
макар че своята любов изстрадах!
Какво да правя, като ме омая,
със прелести неземни ме плени -
простих ти всичко що ми причини,
разбрах, че твой съм роб накрая!
А твоите желания безброй
не мога да изпълня и да искам,
че твоята любов ме тъй подтиска,
повлича ме като жесток порой!
Как да разкъсам твоята верига,
как да намеря свойта свобода,
че с твоята любов ме облада,
уби желанието ми за друга!
О, Господи, от този огнен ад
спаси душата ми терзана,
че няма лек за тази рана
и няма връщане назад!
01.02.2015 г.
Боби,успех на новата ти книга!
© Петър Всички права запазени