4.02.2015 г., 7:33 ч.

Пародийно 

  Поезия
537 0 0

 

 

На Боби Кастеелс

 

Ухайна роза, цъфнала в нощта,

видение неземно, тъй прекрасно!

видение омайно, но опасно

защо на Дявола ме завеща?

 

Във твойта бездна огнена попаднах,

за греховете си в нея горях,

но въпреки това щастлив пак бях,

макар че своята любов изстрадах!

 

Какво да правя, като ме омая,

със прелести неземни ме плени -

простих ти всичко що ми причини,

разбрах, че твой съм роб накрая!

 

А твоите желания безброй

не мога да изпълня и да искам,

че твоята любов ме тъй подтиска,

повлича ме като жесток порой!

 

Как да разкъсам твоята верига,

как да намеря свойта свобода,

че с твоята любов ме облада,

уби желанието ми за друга!

 

О, Господи, от този огнен ад

спаси душата ми терзана,

че няма лек за тази рана

и няма връщане назад!

 

01.02.2015 г.

 

Боби,успех на новата ти книга!

© Петър Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??